Feb 6, 2020, 6:26 PM

Татковина сълза

  Poetry » Other
974 1 0

Татковина сълза, обичлива,
най земната радост, красива.
Ти си моята богиня, чиста,
моята вяра и горест жива.

 

Татковина сълза, човешка,
ти си ангел на моите грешки.
По пътя свещен,
аз винаги ще бъда до теб.

 

Откакто се роди,
моят дом се прероди.
Всеки корен съживи,
и с щастие заздрави.

 

Добротата си не губи,
в бъднини да пробуди.
Да бъде в бъднини
вярата ти, която ми посвети.

 

Ти си щастието на моите дни,
остани такава, каквато си.
Не ме помни, с побелели коси,
обичам те дори и да боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...