4.08.2007 г., 11:52 ч.

Таз вечер 

  Поезия
599 0 2
 

И ето вечерта отново слага две шепи на очите ми и шепне:

„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."


Потънала съм във съвети  до колене, а тез колене вече не държат -

напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.

А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ако искат!

Аз себе си навън не ще издам и дълго ще мълча, че те обичам...


Но няма да я пусна без милувка, без приказка за принцове и мене!

Таз вечер - толкова е тиха! Таз вечер... носи твойто име.

© Обичаща Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??