Таз вечер
И ето вечерта отново слага две шепи на очите ми и шепне:
„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."
Потънала съм във съвети до колене, а тез колене вече не държат -
напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.
А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ако искат!
Аз себе си навън не ще издам и дълго ще мълча, че те обичам...
Но няма да я пусна без милувка, без приказка за принцове и мене!
Таз вечер - толкова е тиха! Таз вечер... носи твойто име.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Обичаща Всички права запазени
