4 авг. 2007 г., 11:52

Таз вечер 

  Поэзия
603 0 2
 

И ето вечерта отново слага две шепи на очите ми и шепне:

„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."


Потънала съм във съвети  до колене, а тез колене вече не държат -

напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.

А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ако искат!

Аз себе си навън не ще издам и дълго ще мълча, че те обичам...


Но няма да я пусна без милувка, без приказка за принцове и мене!

Таз вечер - толкова е тиха! Таз вечер... носи твойто име.

© Обичаща Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??