Тази жега ми дотегна!
Тази жега ми дотегна! Ни да седнеш, ни да спиш
и в леглото като легна, се въртя, като дервиш.
Тичам по хиляда пъти вън, на дворната чешма
и умът ми се размъти, и говоря си сама.
Ако призори, броила хиляди овце безспир,
позадремя – ескадрила от комари прави пир
с тялото ми. Полудяла, рипвам бързо на крака
и метлата съм развяла... Как живее се така?
Вентилатор не понасям, климатикът - под въпрос,
май мъжа ми ще парясам – ще си търся ескимос...
После кой е като мен и ще си имам и шейни,
хъски, лайка и елени... Всичко ще се промени...
—" Ставай, жено, стига клима!" Кой за бога е това?
"Стигнало е за на̀зима, камиончето с дърва."
Оле, пусто, опустяло! Тъкмо сън сънувах аз,
в сипкав сняг и цяла в бяло, как танцувам с Дядо Мраз...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
