***
Тази кравичка кротко пасе си
и огрява й залезът хълбока.
Това село е без поетеси,
затова се живее по-дълго.
И мъже няма тука, защото
няма кой да им дои сърцето.
Няма бури - да пръскат сеното,
няма вълци - да плашат селцето.
С пет-шест думи живее се тука.
Изглежда и гробище няма,
затова не умират от скука,
нито от радост голяма.
© Константин Делов Всички права запазени