***
Тази кравичка кротко пасе си
и огрява й залезът хълбока.
Това село е без поетеси,
затова се живее по-дълго.
И мъже няма тука, защото
няма кой да им дои сърцето.
Няма бури - да пръскат сеното,
няма вълци - да плашат селцето.
С пет-шест думи живее се тука.
Изглежда и гробище няма,
затова не умират от скука,
нито от радост голяма.
© Константин Делов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
