andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
111 3143
2.05.2008 г., 10:34 ч.

Тази нощ... 

  Поезия
1024 0 19
   

Тази нощ

                 някой дръпна луната.

                                                      Нареди й да спи.

Забрани й да спира във нашата стая.

После в облаци скри и безброя звезди

и се втурна

                      през тъмната нощ...

                                                     да извайва безкрая.

А безкраят нали е без край (но с копнеж),

дълго къса лъчи от очите ти в мрака...

Вятърът луд угаси и последната свещ,

спря пред утрото днес... 

                                                 и му каза да чака.

 

 

Този някой... или пък, може би... тя

омагьоса нощта.

                                Със наслада взриви тишината...

Не видях да е птица, но пък бе със крила.

(И защо ли ми беше до болка и сълзи позната?!)

 

 

Тази нощ... беше твоя до стон.

                                          Беше жарка, вълшебна, желана...

Не посмях да заспя.

                                          За съня ми си имаше дом.

И не в сънища исках отново да бъда мечтана.

Тази нощ...

                             заваля...

                                                      от любов.

Две ръце и очи ме пренесоха в рая...

... А от ласките в тъмното

                 (като в тих благослов)

                             паякът-време плетеше за двама омая...

 

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??