Тази нощ...
Тази нощ
някой дръпна луната.
Нареди й да спи.
Забрани й да спира във нашата стая.
После в облаци скри и безброя звезди
и се втурна
през тъмната нощ...
да извайва безкрая.
А безкраят нали е без край (но с копнеж),
дълго къса лъчи от очите ти в мрака...
Вятърът луд угаси и последната свещ,
спря пред утрото днес...
и му каза да чака.
Този някой... или пък, може би... тя
омагьоса нощта.
Със наслада взриви тишината...
Не видях да е птица, но пък бе със крила.
(И защо ли ми беше до болка и сълзи позната?!)
Тази нощ... беше твоя до стон.
Беше жарка, вълшебна, желана...
Не посмях да заспя.
За съня ми си имаше дом.
И не в сънища исках отново да бъда мечтана.
Тази нощ...
заваля...
от любов.
Две ръце и очи ме пренесоха в рая...
... А от ласките в тъмното
(като в тих благослов)
паякът-време плетеше за двама омая...
© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.
