Тази нощ, Боже, за мене ли само
прати пороя? Отнесе ми болката.
Носих небето на мокрото рамо.
И ми олекна. Толкова, колкото.
Тази нощ, Боже, за мен ли горяха
тези светкавици там на високото?
С песни и думи направих си стряха,
вятърът бурен ми беше посоката.
Тази нощ, Боже, Ти сам ли ме кръсти,
мене тъй грешна, а всичко простилата?
Мойте любови брои ги на пръсти,
всяка бе моята слабост и силата...
Тази нощ, Боже, звездите говорят,
мокра душата ми в тъмното лута се...
Търси човеци сред многото хора,
Ти полюлей я безпътна на скута си!
Тази нощ, Боже, съм смело момиче,
само пороят край мене разплакан е.
В моите сълзи таи се: Обичам!
Обич последна... След дългото чакане.
© Надежда Ангелова Всички права запазени