18.10.2008 г., 0:24  

Последната блудница

1.6K 0 31

 

 


(Повлияно от http://www.vbox7.com/play:6cf51390>Armik - Lovers Moon )


Тази нощ съм любовница
на луна от кристали и страст.
Бягат думите - в тръпен галоп
се надбягват с една прощалница.
С късче облак са вързани очите,
пожелали лунна любов.
Късат юздите си впрягове,
безпорочно поели на път.
Тази нощ съм любовница
на луна, изтъкана от стръв.
Пътят към нея е айсберг,
невъзможен за звездна любов.
В сключени вежди на облаци
се прокрадва едно покаяние.
Прошката - полумъртва пада
върху изтъняло бледния сърп.
Тази нощ съм безумно обвързана,
полудяла от вик за любов.
Ще изпратя луната до изгрева
и ще плача за нейната смърт.
Ще остана бяла и вихърна -
последната блудница
на луна без образ и плът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как съм го пропуснала този невероятен стих...Съжалявам искрено!Но сега след като съм тук...две думи - НЯМАМ ДУМИ!!!!!

    С обич!
  • Елмира Митева, не ме разплаквай, тъкмо бях забравила, че съм блудница
    Благодаря ти за бурното чувство!
  • Веси, страхотна си! Стихът е наистина прекрасен!
    Шапка ти свалям!
    Браво!

    "Тази нощ съм безумно обвързана,
    полудяла от вик за любов.
    Ще изпратя луната до изгрева
    и ще плача за нейната смърт.
    Ще остана бяла и вихърна -
    последната блудница
    на луна без образ и плът."
    !!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Мадлен, обещавам - бяла и вихърна! Разплака ме!
  • И тази нощ си чаровна и даряваш радост и оптимизъм! Поздрави !

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...