2.11.2007 г., 14:23

Тази Рия - толкова я исках

885 0 10

 

Тази Рия! Толкова я исках,

че се престраших и си поисках!

 

Рия много твърдо ми отказа:

 

- Ти не си от Хасково! - ми кАза.

Пък и всеки се натиска да е гадже!

Всеки търси с нещо да намаже!

А на мен ми трябва мъжко рамо,

на което да поплаквам само!

 

- Но защо не можете - жените -

двете длъжности да съвместите?

 

- Би могло! - отвърна ми. - Обаче

нас след секс съвсем не ни се плаче!

 

- Тъкмо! Първо малко ще поплачеш,

после - с секса - ще се освежиш,

и накрай ще се успокоиш!

 

Не прие. Не само ми отказа,

ами и във сайта го разказа!

 

Явно трябва да се примирявам,

че за "мокро рамо" само ставам! 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смея се и ви се радвам!!!
  • Отговорът ми е стихът "Без солфеж"... Туй, че в работа съм се улисала, не значи, че съм те отписала...
  • Нека на гърдите ми да плаче,
    всичките си сълзи да изплаче -
    ризата ми няма да изгние!
    Толкоз обич имам във сърцето,
    тя би изсушила и морето -
    камо ли едни сълзи от Рия!

  • Поздрав за автора и музата.
  • Наистина много си верен и забавен, цяла поема стана!
    Поздрав!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...