Тази тайна любов...
Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши:
да дочуе, да види... и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения в наш'те души.
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата -
в полутон, все по тъмно, под бледите лунни лъчи?
Та нали там, Отгоре, сам Господ ни вижда и чува?
Няма грях, щом Небето ни дава подслон и мълчи.
Поведи ме сега. Нека думи и погледи злобни -
да заглъхнат нелепо под нашия шеметен зов.
Нито сянка, ни сън, нито някаква тъмна прокоба,
ще прекършат крилата на тази неземна любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
