Литатру (Величка Богданова - Литатру)
76 374
6.11.2019 г., 21:37 ч.

Тази тъжна жена съм аз 

  Поезия » Авторска песен
764 1 6

Тази тъжна жена съм аз


Автор: Величка Николова -Литатру

Една тъжна жена ми разказва
за отминали слънчеви дни,
за живота в планинската пазва,
гдето всяка тревичка цъфти!

Гдето старата къща я чака
със провиснали дворни врати
и прозорци тъмнеят във мрака,
а пред къщата плачат върби.

Една тъжна жена ми разказва
и за детството в родния край.
Там, приседнала на чардака
как яде с брат си сладък кравай,

гдето младите мама и татко
ги обгрижват със много любов,
гдето зайци подскачат край батко,
гдето птички хвърчат с нежен зов!

Но отминали дни и години…
Тази тъжна жена е пред мен.
Тихо плаче за своите роднини,
черна горест - държи я във плен!

Една тъжна жена ми разказва,
тази тъжна жена плаче в мен
за живота в планинската пазва…
Вятър глухо приглася в рефрен:

- Дълго чакаха майка ти, татко…
посивяха на стария праг!
Не дочакаха тебе и батко…
Разтопи ги тъгата на прах!

Една тъжна жена не говори,
само плаче с горещи сълзи…
Глава свела във родните двори
сам- сама! При кого да върви?!

Една тъжна жена плаче в мрака,
а пред къщата плачат върби…
- Вече няма кой тук да ме чака!
Мила, мамо, поне ти ми прости!

 

Литатру

 

(Това и много други стихотворения

са преведени на руски и полски език

и са публикувани в чуждата преса.

Първо ще ги преснимам и когато имам време

ще ги публикувам едно по едно,

ако имате интерес).

 

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??