Довереница (Дочка Василева)
486 17606
25.01.2014 г., 18:03 ч.

Тази тънка връвчица вина 

  Поезия » Любовна
744 0 9

 

Прекосявайки чужди обятия,

още нося в душата си белези.

За доброто и злото по памет

отмъщавах предимно на себе си...

 

Знаех тайни, но свойте не казвах,

че по-лесно прегръщах разделите...

Зад гърба ми товарите падаха,

но на мен не ми ставаше по-леко...

 

Не навреме реших да си тръгна.

(Не попитах дали да остана?)

И дали ще ти липсвам във бъдеще?

И дали съм ти липсвала някога?

 

Как с лъжата живя досега?

Как без теб, аз до тебе осъмвах?

Тази тънка връвчица вина

невидимо все още ни свързва...

© Дочка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Най-лошо и тежко е самообвинението... Браво, Доче!
  • Браво!
  • все ще се скъса някой ден тази връвчица, Доче...
    поздрави!!!
  • Благодаря ви момичета и момчета.И бъдете здрави!
  • силно и вярно. и много въпроси. отговорът става лесен, чак когато го намерим. ако пожелаем. поздрав!
  • !
  • Вината, особено тази, която сме си вменили сами е лош съветник. Прокурор към нас и адвокат на Другия. Може би най-безполезното и отравящо ни чувство. Имам молба: В следващото си стихо, не би ли могла да освободиш лирическата си от него, а?
  • Прекалено тънка е тази връвчица, за да издържи... късай и бягай!
  • Много хубаво! Запомнящ се финал!
Предложения
: ??:??