Тази тънка връвчица вина
Прекосявайки чужди обятия,
още нося в душата си белези.
За доброто и злото по памет
отмъщавах предимно на себе си...
Знаех тайни, но свойте не казвах,
че по-лесно прегръщах разделите...
Зад гърба ми товарите падаха,
но на мен не ми ставаше по-леко...
Не навреме реших да си тръгна.
(Не попитах дали да остана?)
И дали ще ти липсвам във бъдеще?
И дали съм ти липсвала някога?
Как с лъжата живя досега?
Как без теб, аз до тебе осъмвах?
Тази тънка връвчица вина
невидимо все още ни свързва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
