6.07.2019 г., 9:15

Тази вечер

953 0 0

Тази вечер не си сам,

бирата е с  теб, вид срам?!

 

На масата ми има мед,

това се римува с куплет :)

 

Минаха многонайсе години,

все още обичам тръпчиви къпини.

 

Някой остарява, остава в публична забрава.

Но любовта, остава.

На техгяха. 

Тя не беше Андромаха.

 

Обиновена Маха, ми помаха.

За сбогом.

 

Спомням си, беше красива.

Смятах, че е самоДива.

 

Разочарован, я гледам. Отзад.

Какъв неочакван поврат.

 

Остарях. оГлупях. Погрознях.

А, това е признат Грях!

 

Бялото е в косите ми,

а не в ноздДрите ми!

А, какъв бях... :)

 

Оглеждам се, а никой няма.

Някой, някога, предлагаше промяна :)

 

Изморен, все толкова див.

Аз съм си, някакъв прилиВ!

 

Ама Луната не е виновна,

за тази рима Отровна.

 

Аз бях, и си признавам.

Двата косъма, ин ресто, оправям.

 

Отдавна, взех да забравям.

 

А беше хубаво, бях млад.

 

Като вампира Влад!

 

Безгрижен и нагъл,

и маг и нагъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...