6.07.2019 г., 9:15

Тази вечер

956 0 0

Тази вечер не си сам,

бирата е с  теб, вид срам?!

 

На масата ми има мед,

това се римува с куплет :)

 

Минаха многонайсе години,

все още обичам тръпчиви къпини.

 

Някой остарява, остава в публична забрава.

Но любовта, остава.

На техгяха. 

Тя не беше Андромаха.

 

Обиновена Маха, ми помаха.

За сбогом.

 

Спомням си, беше красива.

Смятах, че е самоДива.

 

Разочарован, я гледам. Отзад.

Какъв неочакван поврат.

 

Остарях. оГлупях. Погрознях.

А, това е признат Грях!

 

Бялото е в косите ми,

а не в ноздДрите ми!

А, какъв бях... :)

 

Оглеждам се, а никой няма.

Някой, някога, предлагаше промяна :)

 

Изморен, все толкова див.

Аз съм си, някакъв прилиВ!

 

Ама Луната не е виновна,

за тази рима Отровна.

 

Аз бях, и си признавам.

Двата косъма, ин ресто, оправям.

 

Отдавна, взех да забравям.

 

А беше хубаво, бях млад.

 

Като вампира Влад!

 

Безгрижен и нагъл,

и маг и нагъл.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бисер Дръпничорапчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...