Тази вечер не си сам,

бирата е с  теб, вид срам?!

На масата ми има мед,

това се римува с куплет :)

Минаха многонайсе години,

все още обичам тръпчиви къпини.

Някой остарява, остава в публична забрава.

Но любовта, остава.

На техгяха. 

Тя не беше Андромаха.

Обиновена Маха, ми помаха.

За сбогом.

Спомням си, беше красива.

Смятах, че е самоДива.

Разочарован, я гледам. Отзад.

Какъв неочакван поврат.

Остарях. оГлупях. Погрознях.

А, това е признат Грях!

Бялото е в косите ми,

а не в ноздДрите ми!

А, какъв бях... :)

Оглеждам се, а никой няма.

Някой, някога, предлагаше промяна :)

Изморен, все толкова див.

Аз съм си, някакъв прилиВ!

Ама Луната не е виновна,

за тази рима Отровна.

Аз бях, и си признавам.

Двата косъма, ин ресто, оправям.

Отдавна, взех да забравям.

А беше хубаво, бях млад.

Като вампира Влад!

Безгрижен и нагъл,

и маг и нагъл.