Погледни ме за последно,
тез сълзи ги запомни,
от утре ще ти е потребно
всяко мое, но прости!
Какво от туй, че вън вали,
аз за малко ще остана.
От капките дъждовни не боли,
само от неизречени лъжи.
Разпилени на вятъра мечти
- сърцето в ритъм с тях тупти.
Твърдо съм решена... да,
тази вечер ще си ида!
© Светлана Талева Всички права запазени