Тази вечер вечерях с баща ми
ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕРЯХ С БАЩА МИ
Пет години баща ми го няма.
Пет години под черната пръст.
Всяка вечер си палим със мама
вощеница под Божия кръст.
Аз надявам му бялата риза.
И в кандилцето сипвам елей.
И го виждам – във стаята влиза,
и ми казва: – Валери, здравей!
Сетне кротко на масата сяда.
Вечно гладен! – тъй както преди.
И делим си със мама обяда –
туй, що Господ за нас отреди.
И – нали не понасяше супи,
аз му сипах в чашлето мерло.
Обеща! – още утре да купи
най-подир и за мен колело.
Спрях ужасните Tv-реклами.
И със купа картофки – пюре,
тази вечер вечерях с баща ми.
И дано си е хапнал добре.
13 февруарий 2023 г.
гр. Варна, 19, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
