Черна земя...
Пантофки стъклени на
хиляди парчета счупени,
от принцеси, гледащи в света на мрака,
принцеси с клюмнали глави.
Грозен свят...
Корони паднали
и мечове забити в калната земя -
принцове от битки с хората продрани са,
с тела в рани и облени в кръв.
Такава злоба...
От гняв и мрак
бият се, умират -
пак,
пак,
пак!
И телата гният,
от червеи прояждат се,
телата тънат в тиня кървава.
Такава злоба!
Въртят се в кръга на поколенията,
въртят се и се бият пак,
ускоряват, бягат, падат, стават, връщат се,
смъртта те носят из света.
© Космически автор Всички права запазени