Театро да си разиграйм
Театърче да си правим ний решифме,
ролите аз бързичку разпределиф.
Сценарият ще се развива във гура -
такваз със уцелели в нея йощ дърва.
Аз ши гу ръздавъм храст зилен,
под койту дребните гадинки ша си тичат.
Кметя ша играи дъб гулеееем,
пу койту катерички весело ш' са крият.
Антончу ша й обрулену дРъво -
гудинките му дет са натежели.
А пък буля Гицка ша й вейка, ей я на
(и са фръцка - бре, намести са и тя)
сред назе на театрото в гурата.
Пък отдолу ша си турним без шига
идна красива, буядисаничка пейкъ.
Буль Виличка ша са справи най-дубре
и дубре ша я играи... пупадия нъл йе!
И Крисито ша седни - индианката,
и ша чака там да доди любофта.
Пинчето ша я играй дивойката,
дет ша я прумуши кат Амурова стрила.
Даниту пък ша играй фотографа.
Ша снима тя сичката игра.
И песна ша са носи там, из въздуха,
всекой знай я песничката, да -
за дружината ни Открувенска, дету сбира съ
на театру, нейде във една гура.
В ролята на песна ша са впиши Злати,
на обруленуту дРъво вейката ша разлюлей.
Ут страни на пейката ша има самудива начи-
Мойта кака Еми и ша и утива най-дубре.
Аку някуй пужилае в театруту ни да са фключи,
ша му дам сценария голем да си разучи.
Откровенци, 'сички сте дубре душли -
и храстчета, дръвчета, самудиви...
айде, почваме да репетираме, нали?
Ролички за фсички ви ша има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Илиев Всички права запазени
