Теб те няма
а мен ме боли,
от сърцето ми сухо
капят сълзи.
Теб те няма
а мен ме боли,
кой те отне
не от света
а от живота ми.
Теб те няма
спомен си ти,
изчезна като капчица роса
след като живота ми
ти съживи.
Теб те няма
а беше ли въобще
Или си плод на моето съзнание?...
не, истина си ти
защото породи в мен страдание.
Мен ме няма
а теб не те боли
никога не съм бил човек
в твоите очи.
Мен ме няма
теб не те боли
Защо ли ?...
дори няма да си помислиш ти,
защото нямаш сърце
а празно място което просто тупти.
Ще кажеш ти за своето сърце
“-Един като тебе ми го отне...”
Но... ти не видя,
че аз дойдох за това
да върна твоето сърце
или поне по-голямото от него парче.
Теб те няма
няма съмнение,
Мен ме няма
няма значение,
само, че аз спокойно си тръгнах от там
защото съм уверен и знам,
че съм оставил след себе си
не мисъл една или две
а цяло горящо сърце.© Иван Иванов Всички права запазени