Теб те няма

а мен ме боли,

от сърцето ми сухо

капят сълзи.

Теб те няма

а мен ме боли,

кой те отне

не от света

а от живота ми.

Теб те няма

спомен си ти,

изчезна като капчица роса

след като живота ми

ти съживи.

Теб те няма

а беше ли въобще

Или си плод на моето съзнание?...

не, истина си ти

защото породи в мен страдание.

Мен ме няма

а теб не те боли

никога не съм бил човек

в твоите очи.

Мен ме няма

теб не те боли

Защо ли ?...

дори няма да си помислиш ти,

защото нямаш сърце

а празно място което просто тупти.

Ще кажеш ти за своето сърце

“-Един като тебе ми го отне...”

Но... ти не видя,

че аз дойдох за това

да върна твоето сърце

или поне по-голямото от него парче.

Теб те няма

няма съмнение,

Мен ме няма

няма значение,

само, че аз спокойно си тръгнах от там

защото съм уверен и знам,

че съм оставил след себе си

не мисъл една или две