Тебе да попитам

11.11.2022 г., 14:08 ч.

Поезия

356 5 1

Порой от мисли. И порой навън.

Безкрайно много локви по трасето

към смисъла наяве и насън…

Удавих за пореден път сърцето!

И идвам с уморени сетива.

Дали ще ме познаеш безотказно -

обличах се в модерни плетива,

но в нишките им имаше омраза;

опитвах непонятни правила,

оставях се да бъда предвидима…

И ето ме – била ли, небила –

отново идвам Тебе да попитам…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.