Тебе да попитам
Порой от мисли. И порой навън.
Безкрайно много локви по трасето
към смисъла наяве и насън…
Удавих за пореден път сърцето!
И идвам с уморени сетива.
Дали ще ме познаеш безотказно -
обличах се в модерни плетива,
но в нишките им имаше омраза;
опитвах непонятни правила,
оставях се да бъда предвидима…
И ето ме – била ли, небила –
отново идвам Тебе да попитам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
