Такава ли е съдбата, тъй несправедлива?

На майка да отнеме, едничката и рожба.

Ще живее с мисълта горчива, че

споменът за него, в сърцето я пробожда.

Нека името му се слави пред народа.

С добро сърце извършил своите дела.

Безстрашен, смел като войвода,

посрещнал своята съдба.

Справедливост няма ли да има?

Пита цял един народ.

Тежко е, че Тодор си замина.

Наскърбен остана целият му род.

В ПАМЕТ НА ТОДОР ЙОРДАНОВ ОТ ВРАЦА!