18.02.2013 г., 0:29

Тежката истина

690 1 2

Здравейте! Моля Ви да оставите по едно мнение, за да знам ставам ли за нещо.
Нов съм в бранша и доста набързо написах произведението по-долу. Но в случай, че
ви хареса, ще го коригирам и ще го напиша докрай. Благодаря за вниманието!

 

Неуверени във своите постъпки,
в роби на системата сме се превърнали.
Стари или със младежки пъпки,
всички тичаме забързани.
За къде и ний не знаем вече,
просто бързаме ли, бързаме.
Замисли се ти, човече,
че със всичко сме обвързани.
Днес зависим си от всичко 
и това не можеш да го спреш.
Всичко вече е различно,
но ти не можеш да го разбереш.
Че за престъпници работиш,
това въобще не те е*е.
Всичко си върви по ноти,
само ти да си добре.
И когато вечер чуеш 
някой тръгнал на протест.
Ти за луд го възприемаш,
както всеки като теб.
Вярваш сляпо ти на медиите,
те за теб са източникът верен.
И не чуваш хората с идеите,
на които утре ще си благодарен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за изчерпателния коментар. Всичко започна на шега преди няколко дни, за това и първата ми творба е от такъв вид. До сега не се бях опитвал да пиша стихове, но приятелката ми, ми каза, че имам дарба и за това реших да се пробвам.
  • Добре дошъл! Не вади изводи от коментарите дали ставаш или не. Може да стават определи текстове, а други да са за боклука, всичко е въпрос на време. Всеки все някога е започнал. Мисля, че имаш чувство за ритъм, в смисъл, че интуитивно го докарваш, но на твое място щях да обмислям темите си повече. Казвам го, защото видях и другия ти стих. Да не забравяме, че поезията изисква някаква възвишеност все пак

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...