i2na (Инна)
145 1101
24.10.2008 г., 13:38 ч.

Тежък 

  Поезия » Любовна
1855 0 17

Тежаха нощите в очите ми препълнени.

Луните, сърповидни и метални,

разрязваха със острите си ръбове

последната ми тишина. И паднах

сред шумната фуния многословие -

надъвканите опити за разговор

на дъното двутактово боботеха.

А чашите тежаха и премазваха.

И стъклено се впиваха в ръцете.

Пияни спомени се кискаха из пазвите

на лампите, забравили да светят.

Улучи ме поредният ти писък,

стократно рикоширал по стените

да търси в лабиринтите им смисъл.

Уцели ме във центъра на тихото

и цялата му болка се изля -

полепна по мембраните на клетките,

взриви се на частици из кръвта,

по вените си плътно я усетих…

Препълних се. А стълбите се виеха

нагоре и безкрайно се проточваха -

главите им, излизащи през изхода,

отвеждаха до теб с отровна точност.

Тежах по дланите ти гола. Полунощно.

Мълчах. И те болеше тишината,

заседнала във гърлото на топче,

преди да си отида сутринта.

Раздадох се. А гарваните в зимата

из белите ми сънища крещяха.

Разбрах едва тогава, че те имам…

Очите ти, препълнени, тежаха.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??