Тежаха нощите в очите ми препълнени.
Луните, сърповидни и метални,
разрязваха със острите си ръбове
последната ми тишина. И паднах
сред шумната фуния многословие -
надъвканите опити за разговор
на дъното двутактово боботеха.
А чашите тежаха и премазваха.
И стъклено се впиваха в ръцете.
Пияни спомени се кискаха из пазвите
на лампите, забравили да светят.
Улучи ме поредният ти писък, ...