тя имаше половината
от историята
нагънати на ветрило секунди
отворена кутия
с единици и нули
настървено сричаше сбора
а
луната понякога му кроеше някакви
глупави истории
преди
девет
и настръхваше по ръбовете
куче
даже виждаше отделните съвпадения
в другата част на огледалото
преди да бъде покрито
после
обядваха
нещо несъществено за случване
и тирамису
тя се върна
преди да тръгне
разцъфтяла средно
и очевидно ярко
а
татуировката се разтичаше
от допир само
превръщаше се в думи
единици и нули за събиране
в онази част на огледалото
където не оставаше
после
четяха
текст за четене по пълнолуние
не много често:
когато се усмихваш,любов
ще ме намериш в онзи бряг на океана
където се сливат...
© Зорница Николова Всички права запазени