Телефонът звъни
- Ало... Да... Аз съм... Кой е? Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласът променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?
Годините... Чакай... Моля те остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Аз отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?
Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли как ни огря утринта,
слети в едно от целувка гореща?
Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Та аз те обичам!
Нищо не искам...! Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
даже виждам те в спомени, нощи и дни.
Годините бръчки безброй ни дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Е, пак позвъни...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
ама са мно хубави!)...Мога да кажа голямо БРАВО!!!...
