Feb 11, 2004, 1:55 AM

Телефонът звъни

Poetry

2.6K 0 9

- Ало... Да... Аз съм... Кой е? Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласът променил се е... Моля те стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?

Годините... Чакай... Моля те остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Аз отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли как ни огря утринта,
слети в едно от целувка гореща?

Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Та аз те обичам!

Нищо не искам...! Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
даже виждам те в спомени, нощи и дни.

Годините бръчки безброй ни дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Е, пак позвъни...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jenata_Na_Dqvola (Милена Йорданова)

Страхотно е!Развълнува ме до болка!

2007-12-15T20:56:49+02:00
iral (Мария Гюзелева)

Суперрр!

2005-08-05T09:37:07+03:00
migli4kite (Мигличката)

Не мога да повярвам на очите си....Чела съм много твой пройзведения и мога да кажа ,че както това така и много други като "Случайна среща","Ти"" и много други!А дори не съм знаела,че ги има в откровения(ако ги има ама са мно хубави!)...Мога да кажа голямо БРАВО!!!...

2004-12-15T09:37:58+02:00
prelestnata (Тони Димитрова)

Нямам думи.....наистина невероятен стих

2004-12-15T01:29:52+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Нямам навика да коментирам под мои произведения и ако не беше на първа страница нямаше да видя тези коментари.
Погъделичкахте самочувствието ми
Благодаря ви!

2004-09-30T18:33:33+03:00