"... теменугите те орисват..."
Теменугите
нашепват залезно,
съшити с носталгия те преплитат
в брътвежи за лятото - недочакано
и тихо в сенки се вричат!
Теменугите
миришат на плът,
на пръст, съзряла безкрая
и стенещо газят те в дъжд
от незапомени стонове в рая...
и толкова много болят,
и толкова много ти липсват,
без свян, като на кръстопът
теменугите те орисват...
и капе мирис на
мъст,
пръст,
кръст,
съшита
с носталгия -
плът!
08.05.08
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
