Теменугите
нашепват залезно,
съшити с носталгия те преплитат
в брътвежи за лятото - недочакано
и тихо в сенки се вричат!
Теменугите
миришат на плът,
на пръст, съзряла безкрая
и стенещо газят те в дъжд
от незапомени стонове в рая...
и толкова много болят,
и толкова много ти липсват,
без свян, като на кръстопът
теменугите те орисват...
и капе мирис на
мъст,
пръст,
кръст,
съшита
с носталгия -
плът!
08.05.08
Пловдив
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
