Теменужен знак
Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите
се люшка пак надеждата напъпила.
След стъпките на пролетта в тревите
синее теменужен знак крайпътен.
Сам вятърът разсажда семенцата
на радостните сълзи във очите ни.
Шампанско от емоции в душата
разлива щедро, без да ни е питал.
Поема за зелената си лудост
поетът Време пише превъзбудено.
Пияни сме от тази цветна хубост,
побързала сърцата да целуне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
