Теменужен знак
Косите на нощта ли побеляха,
че цъфнаха на сутринта дърветата?
Очите на небето се засмяха,
дочули детска врява от врабчетата.
А в слънчевата люлка на лъчите
се люшка пак надеждата напъпила.
След стъпките на пролетта в тревите
синее теменужен знак крайпътен.
Сам вятърът разсажда семенцата
на радостните сълзи във очите ни.
Шампанско от емоции в душата
разлива щедро, без да ни е питал.
Поема за зелената си лудост
поетът Време пише превъзбудено.
Пияни сме от тази цветна хубост,
побързала сърцата да целуне.
© Мария Панайотова All rights reserved.
