yotovava (Валентина Йотова)
2547 21493
1.05.2022 г., 15:22 ч.  

Теменужени приказки 

  Поезия » Философска
450 4 5

ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ

 

Не искам никога да си отида!

И светлината, заради която

посрещам бликащия изгрев,

във вените ми да налива злато.

 

О, тъжен свят, така да те обичам –

със глупавите ти несъвършенства,

и с  дъждовете – гневни и лирични,

и с есенния здрач – трънлив и дрезгав,

 

с нагарчащото чувство на тревога,

с човеците – докрай непожелали

да бъдат точно копие на Бога

и приютили всеки паднал ангел!

 

С наивната ти вяра във доброто –

тя носи безпощадната надежда,

че любовта единствена в живота

със сила и със смисъл го зарежда.

 

Щом падне мрак – и пътят ми се губи.

Страхувам се от тъмното, но моля –

да се завърна във цветец на теменуга

и слънце в скута ми да спи напролет.

 

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всъщност ние сме никои, за да поставяме условия, Миночка, а толкова често се опитваме...
  • Животът наистина трябва да се обича с всичките му недостатъци, защото много е кратък и след него, нищо не остава! Много ми хареса, Вале!
  • Благодаря, Танче
  • Разкош!
  • Щом падне мрак – и пътят ми се губи.
    Страхувам се от тъмното, но моля –
    да се завърна във цветец на теменуга
    и слънце в скута ми да спи напролет.

    Благодаря ти и за тази творба, Валка!
Предложения
: ??:??