18.03.2012 г., 7:08

Tempi passati*

628 0 1

 

 

       Tempi passati*

 

 

Къде отива Времето след Края?..

Къде преди Началото било е?..

Аз цял Живот прахосах да узная,

но някъде изгубих се в безброя...

 

Защо не можем Времето да видим,

макар че тежестта му ни огъва

и трудно ходим и едва се движим

когато то с годините ни спъва?..

 

Дали не можем Времето да върнем?..

А спомените, боже мой, какво са?..

...Не правим ли с тях опит да обърнем

посоката му- пак да го докоснем?..

 

И всички недовършени любови,

и всичките капризи на Съдбата

да изживеем страстно и отново

във спомените стари без остатък...

 

Да тръгнем и в посоки неизбрани

с отказани преди алтернативи

и стъпкали отколешни забрани

да хванем път към нови перспективи:

 

и Любовта, и виното, и розите,

и дните от Живота- преброените,

и нощите, и секса, и възторзите,

и утрините- да ни върне Времето...

 

... А в късна нощ щом Болката те свие

и те души безсънието Скъпа,

ела и се надявам да открием

изгубеното щастие по пътя!..

 

И в спомените пак ще ни докосне

магията на първата ни среща

със всички незададени въпроси,

с предчувствието, че се случва нещо...

 

...Над нас ръмеше залеза замислен,

а Слънцето изящно очертало

през роклята ти силует изчистен

се радваше на младото ти тяло,

 

но в миг погледнах с погледа на Бога

и те видях във идващото Време:

там друг за теб напалил беше огън...

...Но аз не бях...

                           ... Там нямаше ме мене!..

 

 

26.06.2010.         д-р Коста Качев

Девин

                                           

*Tempi passati- минали времена, минало

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...