20.01.2017 г., 9:14

Тенисистът

481 1 5

В последна нощ, в последна сутрин,

в последен ден заставаш горд

и същността си днес залагаш

на този зноен тенис-корт.

 

Но цифрите не са победа

в отделни сетове дори

и нито точката последна

във тебе ярко, че гори.

 

И не за слава и парите

те води вътрешно страстта.

На две пречупена ракета

е верен символ на честта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно! А и финалът е хубав.
    "И не за слава и парите
    те води вътрешно страстта.
    На две пречупена ракета
    е верен символ на честта."
  • Браво Никола, много интересен и оригинален стих!
  • Благодаря, Роси и Младене! Наистина няма подобно стихотворение за тениса и тенисиста.
    Радвам се, че харесвате! Поздрави от мен!
  • Да си призная честно, досега не съм чел стихотворение за тенисиста. Твоето е много добро, Никола! Тенисът е труден спорт и в него случайностите са рядкост, за разлика от футбола, при който нерядко има доста щастливи случайности. Ярко доказателство за това беше САЩ' 94 и четата на Пенев. Поздравявам те за прецизния стих! Слагам си го в Любими.
  • "И не за слава и парите
    те води вътрешно страстта.
    На две пречупена ракета
    е верен символ на честта."
    Споделям. Хареса ми.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...