Теория на относителностите

ТЕОРИЯ НА ОТНОСИТЕЛНОСТИТЕ

 

Доста често виждам като на длан

с низ от жестоки и прекрасни събития

живота си разхвърлен по високи, стръмни чукари,

как по тях упорито пълзи и нагоре полита.

 

Ония събития описани в съдбовния ми роман

в началото на втората негова книга,

се случиха в днешния град Килифарево,

чиито Ехо продължава на Съзнанието ми да намига. 

 

Това Ехо за мен е духовен мигач,

но посоките при него са не само лява и дясна,

а и към Мрака надолу и нагоре към Светлината,

където дебне Бъдещето неясно.  

 

Първи клас ми се случи в Голямо Ново търговищко,

а завърши в Раданово търновско,

в Килифарево втори клас отвори новото поприще.

където миналото се преобърна и сбъдна. 

 

Запознах се с отминали реинкарнации,

надникнах в началото на вселенската еволюция,

ужаса на моите нощни кошмари

направляваше на единтичността ми предстоящите революции.

 

Четвърти клас приключих в Каран Върбовка русенско.

От краткия период си спомням Аязмото

с въздуха чист и водата му вкусна,

където участвах в пионерски лагер през лятото. 

 

По средата на пети клас

съдбата отново пак ме захвърли

този път в търновското село Каранци,

но и тук не можах,да обръгна.

 

В началото на шести клас се установихме във Дянково,

типично турско разградско село,

тук с мен много тежък инцидент стана,

започнал кофти завършил със диагноза.

 

Злите стихии така се преплетоха,

че след инцидента направо не знаех,къде се намирам,

те душата ми детска отново пометоха

и усилиха дълбоко моето ДНКа секвениране.

 

Заедно с него душата ми солидарно мутира,

задавайки ми много сложни въпроси,

на които лесно и бързо отговорите намирах,

движейки се по пътища оригинални и прости.

 

Та,да си дойдем отново на думата.

Като всички палави шестокласници

и аз се стремях,да открия,колко ли струват,

по инерция сторените от мен пакости.

 

Направо,директно намерих си майстора,

чашата на търпението му явно беше преляла,

след намесата му на фасадата ми украсата

доста драстично беше надебеляла.

 

Да ме извиняват днешните даскали,

дето ходят като на купон във школото,

те са много далеч от отминалото напасване

между умното съдържание и красотата на формата.

 

Всичко стана светкавично

в тъй взривоопасния час по История,

то не бе толкова неочаквано

нито на практика,нито пък и на теория.

 

Само аз бях останал

като самотник сух между капките,

изглежда на Лаков му е звучало доста нахално,

да съм чист сред всички изцапани.

 

Всички бяха минали през стъргата

на щедрата шамарена фабрика,

на възпитанието друг беше тогава стандарта

от към стратегия и от към тактика.

 

Изневиделица с колене във ребрата

залостен в монолитния чин,

с градушка от юмруци в главата,

аз със съзнанието си се простих.

 

С кръв от носа и устата,

с потоци от очите ми от сълзи,

изгубих представа,какво с мен става,

не помня изобщо,как се свестих.

 

Усетих край мен тишината зловеща,

видях ужаса изписан по всички лица,

стоях учуден,объркан,заклещен,

с подута и празна от мисли глава.

 

Два набъбнали хематома

пулсираха под мойта коса,

а душата ми свита на топка,

немееше пред кръвта по чина.

 

Майка ми ми извади медицинско свидетелство,

като доказателство срещу усверепелия звяр,

после ме заведе в Разград,в просветата

и на Лаков учителствуването свърши до там.

 

След бруталната катастрофа дъската ми от едната страна

си остана напълно изкъртена,

но това не се оказа фатална беда,

защото през дупката свободно влизах в съзнанието навътре.

 

Може би така съдбата ми доста помогна,

да продължа диренето на Истината,

обструкциите изпречващи се,да превъзмогвам

и на живота сложността да осмисля.

 

Книгите се превърнаха във храна,

с която обилно съзнанието си хранех

и на душата си лелеяната мечта

с тяхна помощ самоотвержено бранех.

 

От тях разбрах за ролята на тоягата,

с чиято помощ духовните учители на Изтока

затвърждават на учениците си вярата

и към духовните измерения пътищата отприщват.

 

За вечното движение на акулите,

за възвишената философия на Ницше-

"Заратруста-книга за всички и за никого"

как чрез катарзиса осъществява се Нищото.

 

Всичките тия неща ги говоря

за поука на тия,които идват след нас,

защото като се обърне каруцата,стореното вече е сторено,

защото не искам,да изпуснат техния шанс.

 

Извънредно благодарен съм на предците,

тяхната вяра и сила искам,да предам на потомците,

да ги предпазя на Лошотията от вредите,

които днеска се консумират на супер скорости.

 

Борци винаги е имало и ще има и занапред!

Първобитният звяр на Джек Лондон е вечен.

Айслър и Кланси налагат свой собствен завет,

но както казва Балзак,"да не забравяме",че Дяволът много е печен!

 

Радикалните действия обикновено наричат се Ереси,

но без черните ангели буквално умира Прогреса,

те носят Правдата много дълбоко вътре във себе си

и на живота защитават изконните интереси.

 

Зоро,Робин Худ,Крали Марко,

Капитан Петко войвода

са онова нещо важното,малкото,

крепящо душата народна.

 

Отново уверено заявявам,

че твърдо вярвам в Истината Царичинска

и в маратона,по който отдавна съм се отправил,

няма да е напразно моето тичане.

 

Дефакто роден съм във Русе,

но деюре това се е случило в Разград,

така действа теорията на относителносттите

и след нея следи съвсем нищожни,тънки остават.

 

Когато относителността избива във крайност,

се ражда ново начало,

мутацията се разраства

и започва борба за своето оцеляване.

 

Различните крайности са с различни мащаби,

от тяхното отношение ражда се Бог

и ги приютява в Единното Цяло

с избора на личното право за Омраза или Любов.

 

24.02.2025г.гр.Свищов