Теорията за относителността в поезията
Относителна е моята енергия –
загубена във време и пространство,
привлечена от твоята материя
в едно свещено тайнство.
Оста ми х и у – векторна ,
по-търсеща от всякога – мечтае
да срещне твоята точка радикална,
но Тензорът* е друг и ме мотае…
Задачата е трудна, нерешима….
Полето е напрегнато до крайност…
А чувството, че ставам по-незрима
ме кара да те търся до безкрайност…
Теорията – вечна и отнесена
намирам за съставна част на хаоса,
където днес съм някак по-спокойна –
оставих дистанционното на пауза …
*Тензор – напрегнатост на енергията
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
