За дните, които се забравят.
За вечерите, пълни с откровения.
За месеците на миналата зима.
За секундите на миналото лято.
Кое да помня?
Вас, зими, или хиляди секунди?
Всички си заминахте.
А при мен е постоянно есен.
© Сит Всички права запазени