Територия
И не, не съм такъв и няма как да бъда,
когато зная кой ни върна свободата.
Не съм размахал пръст, раздавайки присъда.
И нека има шанс мирът, а не войната.
Не се забравя как, защо започва всичко…
Майдана в Киев… Изгорените в Одеса…
Ще могат ли в Донбас – Бандера да обичат?!
А жителите в Крим да пеят руски песни…
Когато брата с брат отчаяно воюва
в изстрадания час, отмерен от съдбата,
гласът на птиците престава да се чува
и шепотът стаен на листите в гората.
Плачът на майките отнякъде долита,
примесен с песента на бомби и шрапнели.
Сираците в съня прегръщат се с бащите,
а в немите очи сълзи са заблестели.
Самотни са в скръбта си живите, сломени.
Очакват близките, разпръснати в полята.
В окопите лежат с кръвта им напоени,
А мъртвите приела, скрива ги земята.
Изконна – земята древна, величава.
Не помни тленните, които си отиват.
На грешниците щедро, може да прощава,
че с нея те са само – докато са живи.
25.02.2023 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любен Стефанов Всички права запазени
