Терлици за паралелни вселени
В погрешния ъгъл на кръглия свят, заплитам терлици зелени,
та с тях да прекрача незнайния праг към куп паралелни вселени.
Отляво ми смига щурец виртуоз, че някъде там е изкуство
единствено с музика всеки въпрос, досадно бръмчащ, да пропуснеш.
А вдясно се хили тапир под мустак - не пита защо ще отивам,
а само дали пак ще бъда и как, в различна среда, самодива,
пък аз му се плезя, че може би плът и вид са напълно различни,
но само да мина през тих горски кът, на себе си пак ще приличам.
Какво ли ще срещна по пътя - не знам, но смело ще хукна нататък.
По стръкче равнец на вселена ще дам, за паметен дар от земята.
И може би, в някой измислен момент, по земному хляб ще замеся
за всички приятели, дето без мен, се крият зад звездни завеси.
Терлици плета и прехвърлям за миг десетки разрошени бримки,
че земното време стремглаво лети, но скоро ще гледам на снимка
познатата вече години наред и скучна до болка реалност.
Не са ми потребни компас и билет, а само едно огледало.
Навярно се чудите - как без компас из космоса стръмен ще скитам,
а аз като луда се смея на глас, рептил че за пътя ще питам
или пък по хлъзгава, плоска стена, гигант белобрад ще ме дърпа,
да мога от бързата, звездна шейна, да махам със шарена кърпа.
Потрябвам ли някому, кодът зелен веднага насам ще ви прати.
Терлици ли нямате? Те са от мен – по мярка и с цвят на салата.
Галактики много, но в точка една магьосникът древен – всемирът -
щураци, орисани с луда глава с магнит, до безкрайност събира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
