Тези самодиви 2/Стихотворение за момичетата от ЗИПа
Дòйде време, иде ЗИПа.
Почва нашата история.
Влизам вътре, що да видя -
прелести не на теория*.
Първо зървам аз Радина,
дето влезе ми в главата!
Колко умна и красива!!
Туй е зарад' очилата.
Тука идва и Наталия.
Без ней не мога да живея.
От АнхЯло до Тесалия
няма втора като нея.
Ерика не ще забравя -
туй създание прекрасно.
Колко много я желая
трябва да ù е наясно.
Василена наш'та вездесъща
разкрасява се около нас.
Самодиве всемогъща,
какво те чака в този час!!
Къде отиде мойта Ина?
Кога последно я видях?
Колко искам да я имам,
да извърша с нея грях.
Туй го искам и с Ирена,
тази мòма дългокрака.
Изкуши ме кат' сирена.
Ще я похитя във мрака.
Лилия, ах цвете мое!
У мене вдъхваш ти живот.
Мен уханието твое
ме превръща в идиот**.
Анна идва кат' вестител
и изчезва тя в небитието.
Ела във моята обител,
стани ми дама на сърцето!!
Цветина виждам най-накрая,
таз' невидима жена!
Макар че рядко се явява,
взе тя моята душа!
Не мога аз да не призная,
че в света са най-красиви!!
Всичките ги аз желая,
всички тези самодиви.
* За разлика от присъствието им
** Просто лудвам по теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сандостен Калций Всички права запазени
