the_r0se & kosa4a
Убий ме, но минават миговете,
жегите давят снега в кота нула,
рушат се стените, пробадат дигите,
зима е, пролет се вълнува...
Душата цъфти, умът се бунтува,
градят се основите, надига се робът!
Последвай ме!
Безсилен e куршума и думата, и ножа
пред мириса на шума, восък, остаряла кожа!
Чувал ли си сливенския вятър?...
Пее ли, или реве -
кръвта смразява...
Лудият душа бере,
хитрият пък - слава,
би ли избрал висящото въже -
времето да не те задушава!
жегите давят снега в кота нула,
рушат се стените, пробадат дигите,
зима е, пролет се вълнува...
Душата цъфти, умът се бунтува,
градят се основите, надига се робът!
Последвай ме!
Безсилен e куршума и думата, и ножа
пред мириса на шума, восък, остаряла кожа!
Чувал ли си сливенския вятър?...
Пее ли, или реве -
кръвта смразява...
Лудият душа бере,
хитрият пък - слава,
би ли избрал висящото въже -
времето да не те задушава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
