Dec 26, 2007, 9:40 AM

the_r0se & kosa4a

  Poetry
719 0 6
Убий ме, но минават миговете,
жегите давят снега в кота нула,
рушат се стените, пробадат дигите,
зима е, пролет се вълнува...
Душата цъфти, умът се бунтува,
градят се основите, надига се робът!
Последвай ме!
Безсилен e куршума и думата, и ножа
пред мириса на шума, восък, остаряла кожа!
Чувал ли си сливенския вятър?...
Пее ли, или реве -
кръвта смразява...
Лудият душа бере,
хитрият пък - слава,
би ли избрал висящото въже -
времето да не те задушава!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...