19.11.2008 г., 8:33

Ти...

587 0 1

Твоят призрак още ме преследва,

остави ме, чуваш ли, върви си!

Искам пак да живея,

пак да дишам и да се смея!

Остави ме, чуваш ли, върви си!

Искам пак да срещна любовта,

искам отново да усетя огъня в кръвта!

Остави ме, чуваш ли, върви си!

Искам пак да се радвам на есента,

а не да умирам, заради болката

от разкъсаната ми душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Велева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • " Остави ме, чуваш ли, върви си!"- и нека те остави и да срешнеш любовта, но тази истинската, която ще те накара да полетиш и душата разкъсана да възродиш!
    Поздрави за откровенния стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...