Твоят призрак още ме преследва,
остави ме, чуваш ли, върви си!
Искам пак да живея,
пак да дишам и да се смея!
Остави ме, чуваш ли, върви си!
Искам пак да срещна любовта,
искам отново да усетя огъня в кръвта!
Остави ме, чуваш ли, върви си!
Искам пак да се радвам на есента,
а не да умирам, заради болката
от разкъсаната ми душа...
© Габриела Велева All rights reserved.
Поздрави за откровенния стих!