Ти...

Poetry

588 0 1

Твоят призрак още ме преследва,

остави ме, чуваш ли, върви си!

Искам пак да живея,

пак да дишам и да се смея!

Остави ме, чуваш ли, върви си!

Искам пак да срещна любовта,

искам отново да усетя огъня в кръвта!

Остави ме, чуваш ли, върви си!

Искам пак да се радвам на есента,

а не да умирам, заради болката

от разкъсаната ми душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Кали77 (Калина Иванова)

" Остави ме, чуваш ли, върви си!"- и нека те остави и да срешнеш любовта, но тази истинската, която ще те накара да полетиш и душата разкъсана да възродиш!
Поздрави за откровенния стих!

2008-11-19T11:44:54+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0