Ти
Ти си моята стъклена паяжина.
Рисувам те като огън, който впива ръце в мен.
Статуя не мога да съм, но жива сянка в мислите съм.
Огън в теб горя, но страст ще танцувам,
щом усетя сърцето ти да бие за мен.
Загадка се луташе в косите ми.
Нежни елексири се раждаха в мен.
Пясък ме докосваше и се превърна в моя сянка.
Ти си всичко... река, която се сгушва в съня ми.
Лабиринт, по който вървя и следвам.
Полъх от нежност към доброто.
Разгърнах те като бонбон.
Потопих те като елексир.
Почувствах те.
Разгърнах се като сметана,
но се потопих като тръпнеща паяжина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
