Ти
Ти си моята стъклена паяжина.
Рисувам те като огън, който впива ръце в мен.
Статуя не мога да съм, но жива сянка в мислите съм.
Огън в теб горя, но страст ще танцувам,
щом усетя сърцето ти да бие за мен.
Загадка се луташе в косите ми.
Нежни елексири се раждаха в мен.
Пясък ме докосваше и се превърна в моя сянка.
Ти си всичко... река, която се сгушва в съня ми.
Лабиринт, по който вървя и следвам.
Полъх от нежност към доброто.
Разгърнах те като бонбон.
Потопих те като елексир.
Почувствах те.
Разгърнах се като сметана,
но се потопих като тръпнеща паяжина.
© Десислава Танева All rights reserved.
