27.11.2008 г., 18:46 ч.

Ти 

  Поезия » Любовна
635 0 0
           Ти

Преследваш ме още
откакто се помня -
момиче, девойка, жена.
Тъй здраво се  вкопчи
в живота ми странен,
блуждаеш по моя вина.
Просмукваш се в мисли -
раними, безредни - идея
на моята страст,
говоря си с теб
непрекъснато, вечно
ще бъдеш ти моя душа.
С ръце порцеланови
все се опитвам
да следвам базмерната власт,
да хвана в дланта си
перото на птица,
разперила бели крила.
Кръстосвам пътеки
от прах натежали,
неволно потръпвам от страх,
че ти ще изчезнеш
и няма да има
с кого да споделям света.


© Ди Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??