Ти
Преследваш ме още
откакто се помня -
момиче, девойка, жена.
Тъй здраво се вкопчи
в живота ми странен,
блуждаеш по моя вина.
Просмукваш се в мисли -
раними, безредни - идея
на моята страст,
говоря си с теб
непрекъснато, вечно
ще бъдеш ти моя душа.
С ръце порцеланови
все се опитвам
да следвам базмерната власт,
да хвана в дланта си
перото на птица,
разперила бели крила.
Кръстосвам пътеки
от прах натежали,
неволно потръпвам от страх,
че ти ще изчезнеш
и няма да има
с кого да споделям света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ди Цветкова Всички права запазени