Ти
Двама с теб един до друг,
не сещаме ни мрак, ни студ.
С поглед ти ме галиш,
с усмивка ме крепиш
и всичко в мене палиш,
дори и да мълчиш...
Твоята прегръдка е утеха,
целувката ти - лек,
в ръцете ти тъй крехка
се разтапям като мед...
В лицето ти безкрай се взирам,
в лика на моята любов,
и думи не намирам
за теб, любими - моята тъга и моят зов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Всички права запазени
